Демокрация и мир

Различията между Аристотел и неговия учител най-ясно личат в техните политически теории. Докато Платон започва със схващането за идеалната държава и след това го допълва с подробности за законите и управлението, то Аристотел се залавя със събиране на аанни. Той прави кратко проучване на 150 гръцки системи на управление, като сравнява техните закони и преценява всяка по отношение на другите. Аристотел има по- добро отношение към демокрацията от Платон, но и неговата идеална държава е подобна на Платоновата република.
По това време редица други мислители търсят по-добра система на управление. Привърженик на идеята за основна реформа е Исократ, известен учител по реторика и интелектуален съперник на Платон. Според него спорещите гръцки държави трябва да спрат да се карат и да обединят интересите си в конфедерация. Само тогава биха могли да се възстановят социалният мир и стабилността. Идеята за обединяване на държавите от дълго време печели привърженици сред уморените от войни гърци, но никой не я е преследвал така енергично, както Исократ. Той знае, че само силен вожд може да доведе до такова обединение.
Напразни са усилията на Исократ и други философи да намерят такъв образец на съвършенство, но независимо от това нов лидер събира сили в родината си, в планинското царство Македония. Това е младият Филип II – решителен, хитър, безскрупулен, прекрасен, може би не морално възвишения човек, какъвто Исократ има предвид, но достатъчно силен, за да свърши работата.
Малко гърци отделят внимание на Македония. Тази област е толкова примитивна, сякаш принадлежи на друга епоха. Това е страна на груби и упорити селяни и воини-земевладелци, които се карат и пиянстват; образи, които лесно биха намерили място в стиховете на Омир. Езикът им е гръцки, но толкова примесен с варваризми, че атиняните не го разбират. Владетелската фамилия твърди, че произхожда от Херакъл и се стреми да прикрие примитивния характер на държавата под лустрото на гръцката култура. Елинското изкуство и литература са на почит в двора в Пела. Въпреки това Македония си остава извън Гърция. Престолът й се наследява преди всичко според силата на камата или копието, като в някаква антична трагедия, разказана от Есхил.
Тази традиция следва и Филип при заемането на трона. На 23-годишна възраст той е избран за регент на невръстния си племенник (неговият брат, царят, е убит в сражение), като за целта подкупва или отстранява трима полубратя на царствения наследник. По същото време Филип отбива две чужди нападения. Неизвестно как малкият наследник изчезва и в 359 г. пр. Хр. Филип убеждава войската да го обяви за цар.
Поел веднъж властта, младият цар бързо установява ред във владенията си. Разширява границите на царството си на север в Тракия, на запад към Епир и на юг в Тесалия, като използва войските, когато е необходимо, и дипломацията винаги, когато може. За да осигури на Македония излаз на море, Филип завладява крайбрежната атинска колония Амфипол. След това хитро измамва атиняните да му дадат и Пидна. А за да напълни празната държавна хазна, младият цар слага ръка на тракийските мини в планината Пангей, в които годишно се добиват по 1000 златни таланта.