Големите завоеватели

Във всяка новозавладяна територия Филип основава градове, строи пътища, подпомага земеделието и се стреми да спечели лоялността на новите си поданици. Където има съпротива тя е потушавана със сила, но царят винаги предпочита да постига целите си без кръвопролития. „Славата от военната победа – казва Филип
– аз деля с войниците си, а дипломатическата победа си е изцяло моя.”
И въпреки това основа на неговия успех си остава великолепната му армия. Македонската войска е съставена от професионални бойци, а царят е най-добрият воин. Няколко години преди това, като юноша, Филип е изпратен да живее в Тива, за да се гарантира сключения между Македония и Тива мир. Тиванците по това време са на върха на своята мощ и се славят с най-силната войска в Гърция. Филип изучава структурата и обучението на тяхната войска, както й ролята на елитната пехота, наречена Свещен отряд. Той се запознава и с бързата ударна тактика на фалангите. Наученото прилага в собствената си войска и създава най-аисциплини- раната бойна сила в Егея. Неговите фаланги, подредени в дълбочина като тиванските, са въоръжени с много дълги копия, което ги превръща в огромна ударна сила. Накрая се появяват и мощните, дълги 4-5 метра копия
– сариси, които вероятно са създадени от самия Филип. Когато редиците сведат копията и тръгнат напред, те се превръщат в стоманена вълна, която сее смърт и помита врага. Фалангите удрят в центъра на вражеския фронт, а конницата, въоръжена с къси копия, разкъсва фланговете.
Самият Филип неизменно води нападенията и тялото му носи белезите от това. В една битка стрела пронизва дясното му око, в друга му смазват рамото, а в трета едно копие така осакатява бедрото му, че той едва не умира. Кракът му така и не се оправя. Въпреки това Филип остава недосегаем за болката и страха.
Своите завоевания той заздравява чрез добре премислени дипломатически бракове и чрез изграждането на кохорта от предани воини. Има седем съпруги. Повечето бракове скрепват политически съюзи, но някои са сключени по любов. Физическата любов между мъже е приета реалност в елинистичния свят и във войнското общество идеалът за героично мъжество носи силен романтичен оттенък. Такъв, всъщност, е принципът на организация в тиванския Свещен отряд. Той се базира на идеята, че двойките от воини-любовници ще се защищават един друг до смърт. Няма сведения дали Филип е имал любовни връзки с мъже, но във всеки случай той се огражда с млади, хубави благородници, които се бият до него в битките и го съветват в мирно време.
С натрупването на бойните подвизи на Филип елините в съседство започват да се безпокоят от издигащия се македонски колос. И с право – в централна Гърция избухва нова война, която противопоставя Атина на Тесалия и Тива, увличайки в конфликта и някои други държави. Точно такава възможност очаква Филип. Под претекст, че ще защищава Тесалия той придвижва войската си натам и заграбва редица атински владения на север. Подкупи, чар, заплахи – всеки метод е добър, щом служи за разширяване на неговата власт. Когато му казват, че стените на даден град са неп- ревземаеми, той отговаря:”Нима са толкова здрави, че дори златото не може да ги разяде?”
В хода на войната между Атина и другите държави силата на Филип непрекъснато нараства, и когато през 346 г. пр. Хр. изтощените противници са готови да сключат мир, македонският владетел е този, който диктува условията. Той се провъзгласява за защитник на светилището на Аполон в Делфи, което му осигурява изключително престижното право да ръководи провежданите там през същата година атлетически игри. Незначителният някога владетел на варварска държава се превръща в най- важната личност в Гърция.