Историческите ценности

Въпреки че старите ценности губят своята стойност, все пак са положени основите на нов интелектуален живот. Ново, вълнуващо вдъхновение се появява в изкуството. Идеализираните портрети на богове и герои започват да отстъпват място на реалистичните образи на обикновени мъже. Някои ранни писатели предвиждат тази тенденция в своите работи, които сега се радват на все по-голяма популярност: Еврипид с присъщото му изучаване на човешката психйка; и Аристофан с неговите нелас- кави портрети на съвременници. Подобен натурализъм нахлува и в живописта и скулптурата. Такива художници, като Праксител и Скопас обръщат голямо внимание на индивидуалните черти и на емоционалните нюанси. Реализмът е всичко. За работата на един от новите гръцки художници драматургът Херодот пише: „Това голо момче: ако го одраскам, няма ли да оставя следа? Та неговата плът трепти от живот на стената.”
Младото изкуство да се пише история придобива непозната дотогава непосредственост. Превръща се в някакъв вид преджурналистика. Пример за това е съчинението на Ксенофонт. Този атинянин се присъединява към група гръцки наемници, които взимат участие в гражданска война в Персия. Със завладяващи подробности Ксенофонт проследява приключенията на десетте хиляди гърци, храбрите битки, отстъплението с бой и бягството им към морето.
„Човекът е мярка за всички неща.” – пише философът-софист Протагор в края на 5 в. пр. Хр., обръщайки се към човечеството като цяло. За гърците от 4 в. пр. Хр. характерът на отделния индивид представлява основен въпрос. Този интерес към личните грижи намира силна, макар и несъзнателна подкрепа в ученията на най-изтъкнатите атински мъдреци. През 399 г. пр. Хр. обаче е иаправен опит да се задуши свободната изява на мисълта. Философът Сократ, който остро критикува атинската демокрация, е официално обвинен, че развращава умовете на атинските младежи.
Обвиненията са може би разбираеми. Атинската демокрация току-що се е възстановила след период на деспотична тирания. А пък най-лошият от тираните е ученик на Сократ. В съда, вместо да отговори на обвиненията, мъдрецът им се присмива. „Аз съм като стършел, даден от Бог на държавата.” – заявява той. Сократ отказва да участва в плана на свои приятели, според който трябвало да бъде изпратен в изгнание и предпочита да изпие глътката отрова, отредена му от държавата.
Нищо не издига така идеалите на една личност, както доброволното мъченичество в тяхно име. Но учението на Сократ би останало живо и без неговата саможертва. Отхвърляйки всички наложени стандарти в мисленето и поведението, и като слага знак за равенство между добродетелта и истината, той поставя всичко около себе си под безпощадно съмнение. „Животът не си заслужава да бъде живян.” – забелязва философът. Той доказва, че най-висшите морални норми са създадени не от обществото, а от онези, за които критерий е личната съвест. Тази идея е революционна.
Наистина една група от ученици на Сократ, водени от Диоген от Си- ноп, отхвърлят самата идея за града-държава и изискват вярност към света като цяло, като братя на цялото човечество. За да се освободят от ограниченията на обществото, те водят изключително скромен живот. Те вярват, че щастието може да се постигне, само ако се върнат към примитивното самозадоволяване, необременено от задължения или собственост. Диоген дава личен пример за такъв начин на живот, като напуска дом и семейство и заживява в една голяма бъчва. За другите гърци Диоген и последователите му са твърде мрачни и водят „кучешки живот” Гръцката дума, означаваща „кучешки”, им създава прозвището циници.