Наследник на империя

Така се появява многоочакваният герой. Деведесетгодишният вече Исократ пише на Филип, убеждавайки го да застане начело на обединена Гърция и да поведе войските й към Азия срещу Персия, за да освободи йонийските градове. Успешният поход би довел и до заграбоане на персийското богатство като отмъщение за разорението, което Гърция е претърпяла преди един век. Тези идеи са много популярни сред гърците по това време.
Някои гърци обаче нямат доверие на Филип. Изразител на тяхното мне- ние става Демостен. Той изпитва големи затруднения в началото на своята кариера, поради проблеми в говора’ които, според легендата, той преодолява като се упражнява да говори с речни камъчета в устата. Речите му са много силни и логични. Той ясно вижда бъдещето, в случай че Филип установи контрол над Гърция. Това би означавало край на демократичния град-държава и смъртна заплаха за свободата на всеки грък. Това свое становище Демостен излага в много речи, сред които и трите блестящи Фи- липики, шедьоври на пълното отрицание.
Предсказанието на Демостен се оказва вярно. Филип използва един случай в Делфи като повод да нахлуе в централна Гърция. През 338 г. пр. Хр. обединените войски на Атина и Тива посрещат фалангите му при Херонея, но се огъват пред яростната атака. Синът на Филип, Александър, тогава 18-годишен, командва лявото крило на конницата срещу непобедимия дотогава Свещен отряд. Обграден от македонските конни бойци, отрядът се сражава до смъртта на последния войник.
Филип изгаря загиналите в битката. Той поставя гарнизон в Тива, но не и в Атина. Атинските пленници са освободени. Филип дори не влиза в града, за да приеме традиционната почит, която се отдава на победителя. Може би не е искал да притеснява народа, от който се възхищава и от който очаква подкрепа. Той се насочва с войските си на юг към Пелопонес, като заобикаля Атина – градът е завладян без бой.
След това Филип събира в Коринт представители на отделните държави и им обявява правилата, по които Гърция ще бъде управлявана занапред: гърците повече няма да воюват помежду си, а ще се обединят за общо дооро; държавите запазват автономно местното управление; те не плащат никакви данъци и налози на Филип, но осигуряват хора или кораби за обединената гръцка войска. Висшата власт обаче е в ръцете на македонския владетел и ако някои от градовете не следват неговата политика, трябва да отговарят за това пред него. След това Филип повтаря предложението на Исократ за поход към Азия за освобождаване на йонийските градове и разгром на персите.
Този голям поход се осъществява, но не по времето на Филип. Защото, докато той жъне успех след успех в Гърция, влиянието му в Македония започва да намалява. Враговете му в двореца насочват стрелите на заговора си към неговата съпруга Олимпия, майката на Александър. Олимпия е сестра на епирския владетел. Филип се жени за нея донякъде и по политически причини. Може би някога те са изпитвали и любов един към друг, но по времето, когато Александър е юноша, основната грижа на Олимпия не е свързана толкова с нейния съпруг, колкото с това синът й да го наследи. Неспокойните взаимоотношения продължават няколко години. Другите пет съпруги на Филип също са чужденки, но те са хрисими и не представляват заплаха за първостепенната роля на Олимпия. В 337 г. пр. Хр. обаче, когато Филип е на 48 години и, както се осмелява да пише историкът Плу- тарх, „преминал възрастта за такива неща”, той се жени по любов за благородна македонска девойка. Олимпия е бясна. Нейният авторитет е в опасност, а и македонката би могла да роди син, който да измести Александър като несъмнен наследник.