Учници от Кирена

Друг ученик, Аристип от Кирена, също престъпва клетвата си към държавата, но отстоява обратното схващане, че щастието се състои не в лишаването, а в задоволяването. Така се ражда хедонизмът – преследване на удоволствието (hedone). Но първоначално поне, това не означава пълно отдаване на оргиастични апетити – разграничаването е съществено. Истинските хедонисти се научават да владеят желанията си.
Най-известният ученик на Сократ е Платон. Обемистите съчинения на този атинянин се нареждат сред най-задълбочените философски трудове на всички времена. На младини Платон много активно участва в политическия живот, но се оттегля, ужасен от смъртта на своя наставник. Отдава се на размисъл, писане и пътешествия. През 387 г. пр. Хр. се завръща в Атина и основава школа, известна като Академията. Там той използва метода на Сократ за безкрайно поставяне на въпроси, за да отваря и разширява умовете на едно ново поколение богати гръцки младежи.
Учението на Платон е забележително. Той отива отвъд постигнатото от Сократ и се осмелява да навлезе в царството на една почти мистична абстракция. Външната даденост е измамна, сетивата са безполезни при определянето на истината. Защото зад обективния всекидневен свят, зад масите, къщите, конете, планинските върхове лежи една област на абстрактните форми или идеите. Тук е естественото място на всички истински и красиви неща, изворът на съзиданието. Тук човешката душа накрая намира покой. Универсът, такъв, какъв- то го възприемат сетивата, е само грубо доближаване до действителността, бледа сянка, хвърлена от божествения пламък – мисълта.
Амбициозни млади гърци се насочват към Академията на Платон, като се надяват да добият там душевна сила и гъвкав ум. За някои това е необходимо с оглед на надеждите им да играят водеща роля в обществените дела. За други това е просто път за търсене на истината. Макар и оттеглил се от политиката, Платон все още проявява голям интерес към нея. Подобно на Сократ и той няма доверие на атинската демокрация. Според него тя е слаба и неефикасна. Но, въпреки че демокрацията е несъвършена, трябва да има правителство, иначе би настъпил пълен хаос. В съчинението си „Републиката” той предлага своя идеал за град-държава – тя би била авторитарна и изключително стабилна, с безкласово общество, управлявано от добронамерени царе-философи.
Сред учениците на Платон е и един младеж от Македония – Аристотел от Стагира. Той пристига в Атина на 17 години, за да се запише в Академията. Въпреки че Платон и Аристотел имат много общи възгледи, умовете им работят в различни посоки. Платон е интуитивен и поетичен. Аристотел гледа на света със студените, обективни очи на лабораторен учен. Той се интересува главно от биология и медицина, но трупа всякакви познания – за времето, за метафизиката, за политиката и човешкото поведение – и всичко подрежда в систематични категории. Понякога ревностният емпиризъм на Аристотел го води до абсурди. Например определението му за „човек” гласи: „Топлокръвно същество, което ходи на два задни крака.” Когато някой посочва, че същата дефиниция може да се отнася и до
пилето, Аристотел я поправя: „Топлокръвно същество с пет пръста на краката и без пера…”